アルファベット順

目(め)

12/10/2015 19:08

→「め(目・眼)

用例

  喜《き》いちゃん云ういる滑らか皮膚と、鮮か持っているが、発育好い世間子供ように冴々していないちょっと見る一面黄色い心持ちする御母《おっか》さんが、あまり可愛がり過ぎて遊び出さないせいと、出入り髪結《おんなかみゆい》が評した事がある御母さん束髪流行《はや》る今の世に、昔風四日四日きっと結うで、自分を喜いちゃん喜いちゃんと、いつでもちゃん付《づけ》して呼んでいるこのお母《っか》さんに、また切下《きりさげ》御祖母《おばあ》さんいてその御祖母さんまた喜いちゃん喜いちゃん呼んでいる。喜いちゃん稽古行く時間です。喜いちゃんむやみ出てそこいら子供遊んではいけませんなど云っている。Има едно дете на име Ки. Кожата му е гладка и очите му – блестящи и пълни с живот, ала цветът на бузките му не е така свеж (и румен), както при обикновените здраво растящи деца. Като се позагледа човек, сякаш лекичко жълтеят. Причината е, че майка й прекалено много я глези и не я пуска да си играе навън – бе изкоментирала веднъж жената, която идваше да разресва косите и оправя прическите на жените в семейството. Майката е жена, която в днешно време, когато на мода е привързването на косата в западен стил, на всеки четири дни обезателно връзва косата си в традиционен висок кок и винаги се обръща към детето си с Ки-чан, Ки-чан, прибавяйки гальовното “чан” към името му. Не стига майката, ами има и баба – бабата с типична за вдовица спусната и подравнена до врата коса - която също вика на внучето си Ки-чан, Ки-чан (, бабенце). Ки-чан, бабенце, време е да тръгваш за упражненията по кото. Ки-чан, бабенце, много, много да излизаш навън и да си играеш с децата там, не бива – казва му.
夏目漱石「柿」『永日小品』1909、冒頭、В превод на Агора София, 2011)
「目(め)」用例(1913)
武田泰淳「『かたち1948冒頭
「目(め)」用例(1950年代)
「目(め)」用例(1990年代)