わびしさ(侘しさ)

19/06/2017 14:47

形容詞わびしい(侘しい)わびし(侘し)1.語幹わびし(侘し)接尾語」。
アクセント:わしさ・わびしさ]
形容詞わびしい(侘しい)」の 名詞形。(съществително, образувано от прилагателното “侘しい”) самотност; самота; пустота; мъка; тъга; потиснатост

用例

侘びしい
 自分には、女の千万言の身の上噺よりも、その一言の呟《つぶや》きのほうに、共感をそそられるに違いないと期待していても、この世の中の女から、ついにいちども自分は、その言葉を聞いた事がないのを、奇怪とも不思議とも感じております。けれども、そのひとは、言葉で「侘びしい」とは言いませんでしたが、無言のひどい侘びしさを、からだの外郭に、一寸くらいの幅の気流みたいに持っていて、そのひとに寄り添うと、こちらのからだもその気流に包まれ、自分の持っている多少トゲトゲした陰鬱の気流と程よく溶け合い、「水底の岩に落ち附く枯葉」のように、わが身は、恐怖からも不安からも、離れる事が出来るのでした。
Пусто.
Прошепването на тази едничка дума ще пробуди по-сигурно съчувствието ми от хиляди женски приказки, и аз я очаквах, но дори веднъж не я чух от никоя жена на този свят, което ми се струва зловещо и странно. Ала макар и тази жена да не произнасяше думата, една безмълвна и страшна пустота обвиваше сякаш фигурата й и приближех ли се до нея, моето тяло също биваше обвито от пустотата, в която се разтваряше жлъчната ми меланхолия и подобно на „сухите листа, които утихват върху скалата на водното дъно”, аз успявах да забравя страх и безпокойство.太宰治人間失格」1948)(Дадзай Осаму "Провалът на човека"1948, в превод на АГОРА СОФИЯ)